Безеквивалентната лексика в учебниците по български език за чужденци

В статията е направен опит за по-детайлно разработване на проблематиката на лексикалната безеквивалентност с оглед целите на чуждоезиковото обучение. Анализирани са начините на описание и превод на реалиите в няколко учебника по български език за чужденци, базирани на различна лингводидактична методология. Усвояването на безеквивалентни единици, свързани с възможно най-широк тематичен спектър и носещи информация за националноспецифичните условия, в които функционира езикът, е разгледано като един от решаващите фактори за придобиването на задълбочена комуникативна компетентност от обучаваните по чужд език.

This article aims to produce a more detailed elaboration on the issue of lexical non-equivalence in the context of foreign language teaching and acquisition. It comprises an analysis of the manners of realia description and translation in several textbooks of Bulgarian as a foreign language, based on different linguodidactic methodologies. The acquisition of non-equivalent items relating to as large thematic scope as possible and carrying information on the nation specific conditions in which the language functions is viewed as one of the determining factors in obtaining in-depth communicative competence by foreign language learners.