Отново за свидетелския статут: имперфект и аорист, преизказност

Разработката разглежда в аспекта на прагматичните езикови ориентири действителния свидетелски статут на говорещото лице при употребите на аорист, имперфект и ренаратив. Обръща се внимание на възможните несъответствия между фактическото свидетелско или несвидетелско присъствие на говорещото лице и смисловото тълкуване на граматичните форми на изказа му от неговия комуникант. Представени са възможните причини за тези грешки, препоръчана е методология за обяснение на природата на имперфекта и аориста и на по-нетипичните комуникативни трансформации в преизказността.

The treatment explores the actual witnessing status of the narrative perspective in the cases, which employ aorist, imperfect and renarrative mood, in the aspect of the pragmatic linguistic reference points. Attention is drawn to the potential incongruities between the factual witnessing, or un-witnessing, presence of the narrative speaker and the semantic/notional interpretation of the grammatical forms of her/his expression of his/or communicator. The possible reasons for these misfits are presented, a methodology for explaining the nature of the imperfect, the aorist and the more atypical communicative transformations of the renarrative mood is recommended.