Title: Cyrilometodějský kult v historické paměti bulharsko-makedonského obrození
Variant title:
- The cult of St. Cyrill and Methodius in the historical memory of Bulgarian-Macedonian national revival
Source document: Slavica litteraria. 2014, vol. 17, iss. 1, pp. [125]-147
Extent
[125]-147
-
ISSN1212-1509 (print)2336-4491 (online)
Stable URL (handle): https://hdl.handle.net/11222.digilib/130982
Type: Article
Language
Summary language
License: Not specified license
Rights access
embargoed access
Notice: These citations are automatically created and might not follow citation rules properly.
Abstract(s)
Příspěvek se snaží v sémiotickém přístupu zmapovat podoby cyrilometodějského kultu z hlediska jeho úlohy nejen v rámci formování moderní bulharské identity, ale také historické paměti. Práce se zabývá různými reflexemi tohoto kultu v bulharské (bulharsko-makedonské) literární historii, výtvarném umění a náboženském životě v průběhu "dlouhého" 19. století. V tomto kontextu je cyrilometodějský kult interpretován jako jedna z významných kategorií, které nutně spoluutvářejí rámec moderní bulharské identity.
This paper tries to understand on the semiotic analysis the forms of St. Cyril and Methodius cult in terms of its role not only in the process of formation of modern Bulgarian identity, but also its historical memory. The work deals with various reflections of this cult in the Bulgarian (Bulgarian-Macedonian) literary history, art and religious life during the "long" 19th century. In this context, the cult of St. Cyril and Methodius is interpreted as one of the major categories which necessarily constitute the framework of modern Bulgarian identity.
References
[1] Андрейчин, Л.: Из историята на нашето езиково строителство, Народна просвета, София 1977.
[2] Ангелов, Б.: Кирил и Методий. Славянски и български просветители, Държавно издателство "Народна просвета", София 1977.
[3] Априлов, В.: Денница ново-болгарскаго образования. Часть первая, Въ Городской типографiи, Одесса 1841.
[4] Brtáň, R.: Barokový slavizmus: porovnávacia štúdia z dejín slovanskej slovesnosti, Tranoscius Liptovsky Sv. Mikuláš 1939.
[5] Чешмеджиев, Д.: Кирил и Методий в българската историческа памет през средните векове, Академични издателство "Проф. Марин Дринов", София 2001.
[6] Данова, Н.: Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век, Издателство на Българската академия на науките, София 1994.
[7] Динеков, П. (ed.): Кирило-методиевска енциклопедия: в четири тома. Том I (А–З), Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1985.
[8] Динеков, П. (ed.): Кирило-методиевска енциклопедия : в четири тома. Том II (И–О), Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1995.
[9] Динеков, П. (ed.): Прослава на Кирил и Методий, Български писател, София 1963.
[10] Дриновъ, М.: Отецъ Паисий, неговото време, неговата история и ученицитѣ му, in: Периодическо списание, год. I, кн. IV, Браила 1871, s. 3–26.
[11] Гандев, Х.: Фактори на Българското възраждане 1600–1830, Българска книга, София 1943.
[12] Гандев, Х.: Ранно възраждане 1700–1860: Студия от Христо Гандевъ. Studia Historico-Philologica Serdiciensia, София 1939
[13] Гандев, Х.: Проблеми на Българското възраждане, Наука и изкуство, София 1976.
[14] Hauptová, Z. – Bechyňová, V. (eds.): Zlatý věk bulharského písemnictví: výbor textů od X. do počátků XV. století. Vyšehrad, Praha 1982.
[15] Hroch, M.: V národním zájmu. Požadavky a cíle evropských národních hnutí devatenáctého století v komparativní perspektivě, Nakladatelství Lidové noviny, Praha 1999.
[16] Игов, С.: История на българската литература, Сиела, София 2002.
[17] Ивановъ, Й. (ed.): Исторiя славѣноболгарская собрана и нареждена Паисiемъ iеромонахомъ, Държавна печатница, София 1914.
[18] Косев, Д. – Бурмов, А. – Христов, Х. и кол. (eds.): Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска, Издателство на Българската академия на науките, София 1962.
[19] Леков, Д. (ed.): Райко Жинзифов : За обща майка, за България…, Български писател, София 1969.
[20] Мишкова, Д. (ed.): Балканският XIX век. Други прочити, Рива, София 2006.
[21] Macura, V.: Znamení zrodu. České národní obrození jako kulturní typ, H&H, Jinočany 1995.
[22] Николова, С. (ed.): Кирило-Методиевска библиография (1516–1934), Кирило-Методиевски научен център, София 2003.
[23] Паисий Хилендарски: История славянобългарска. Зографска чернова. 1762 (факсимилно издание), Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" – Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1998.
[24] Петканова, Д.: Константин-Кирил. Денница на славянския род, Държавно издателство "Народна Просвета", София 1983.
[25] Петканова, Д. (ed.): Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, Издателство "Абагар", Велико Търново 2003.
[26] Рошковска, А.: Захари Зограф, Издателство Знание, Стара Загора 1994.
[27] Симеонова, Г.: Денят на Кирил и Методий, Етнографски институт с музей при БАН, София 1994.
[28] Таринска, С. (ed.): Христо Ботев – Събрани съчинения. Том втори. Български писател, София 1976.
[29] Василиев, А.: Образи на Кирил и Методий в България, Издателство Български художник, София 1970.
[30] Венелин, Ю. И.: Грамматика нынешнего болгарского наречия, Российская академия наук, Москва 1997.
[31] Жефаровић, Х. – Месмер, Т.: Стематографија изображениј оружиј илирических (фототипско изданије), Матица Српска, Нови Сад 1961.
[2] Ангелов, Б.: Кирил и Методий. Славянски и български просветители, Държавно издателство "Народна просвета", София 1977.
[3] Априлов, В.: Денница ново-болгарскаго образования. Часть первая, Въ Городской типографiи, Одесса 1841.
[4] Brtáň, R.: Barokový slavizmus: porovnávacia štúdia z dejín slovanskej slovesnosti, Tranoscius Liptovsky Sv. Mikuláš 1939.
[5] Чешмеджиев, Д.: Кирил и Методий в българската историческа памет през средните векове, Академични издателство "Проф. Марин Дринов", София 2001.
[6] Данова, Н.: Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век, Издателство на Българската академия на науките, София 1994.
[7] Динеков, П. (ed.): Кирило-методиевска енциклопедия: в четири тома. Том I (А–З), Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1985.
[8] Динеков, П. (ed.): Кирило-методиевска енциклопедия : в четири тома. Том II (И–О), Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1995.
[9] Динеков, П. (ed.): Прослава на Кирил и Методий, Български писател, София 1963.
[10] Дриновъ, М.: Отецъ Паисий, неговото време, неговата история и ученицитѣ му, in: Периодическо списание, год. I, кн. IV, Браила 1871, s. 3–26.
[11] Гандев, Х.: Фактори на Българското възраждане 1600–1830, Българска книга, София 1943.
[12] Гандев, Х.: Ранно възраждане 1700–1860: Студия от Христо Гандевъ. Studia Historico-Philologica Serdiciensia, София 1939
[13] Гандев, Х.: Проблеми на Българското възраждане, Наука и изкуство, София 1976.
[14] Hauptová, Z. – Bechyňová, V. (eds.): Zlatý věk bulharského písemnictví: výbor textů od X. do počátků XV. století. Vyšehrad, Praha 1982.
[15] Hroch, M.: V národním zájmu. Požadavky a cíle evropských národních hnutí devatenáctého století v komparativní perspektivě, Nakladatelství Lidové noviny, Praha 1999.
[16] Игов, С.: История на българската литература, Сиела, София 2002.
[17] Ивановъ, Й. (ed.): Исторiя славѣноболгарская собрана и нареждена Паисiемъ iеромонахомъ, Държавна печатница, София 1914.
[18] Косев, Д. – Бурмов, А. – Христов, Х. и кол. (eds.): Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска, Издателство на Българската академия на науките, София 1962.
[19] Леков, Д. (ed.): Райко Жинзифов : За обща майка, за България…, Български писател, София 1969.
[20] Мишкова, Д. (ed.): Балканският XIX век. Други прочити, Рива, София 2006.
[21] Macura, V.: Znamení zrodu. České národní obrození jako kulturní typ, H&H, Jinočany 1995.
[22] Николова, С. (ed.): Кирило-Методиевска библиография (1516–1934), Кирило-Методиевски научен център, София 2003.
[23] Паисий Хилендарски: История славянобългарска. Зографска чернова. 1762 (факсимилно издание), Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" – Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1998.
[24] Петканова, Д.: Константин-Кирил. Денница на славянския род, Държавно издателство "Народна Просвета", София 1983.
[25] Петканова, Д. (ed.): Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, Издателство "Абагар", Велико Търново 2003.
[26] Рошковска, А.: Захари Зограф, Издателство Знание, Стара Загора 1994.
[27] Симеонова, Г.: Денят на Кирил и Методий, Етнографски институт с музей при БАН, София 1994.
[28] Таринска, С. (ed.): Христо Ботев – Събрани съчинения. Том втори. Български писател, София 1976.
[29] Василиев, А.: Образи на Кирил и Методий в България, Издателство Български художник, София 1970.
[30] Венелин, Ю. И.: Грамматика нынешнего болгарского наречия, Российская академия наук, Москва 1997.
[31] Жефаровић, Х. – Месмер, Т.: Стематографија изображениј оружиј илирических (фототипско изданије), Матица Српска, Нови Сад 1961.