Title: "Otroků osvoboditeli!" : sémiotické obrazy Ruska v jihoslovanském obrození
Variant title:
- "O freer of slaves!" : semiotic images of Russia in the South Slavic national revival
Source document: Porta Balkanica. 2014, vol. 6, iss. 2, pp. [4]-25
Extent
[4]-25
-
ISSN1804-2449
Stable URL (handle): https://hdl.handle.net/11222.digilib/135404
Type: Article
Language
License: Not specified license
Notice: These citations are automatically created and might not follow citation rules properly.
Abstract(s)
This article provides a basic typology of the images, ideas, and symbolic roles connected with Russian politics, education and culture during the Bulgarian-Macedonian national revival. Russia served as a prototype of freedom during the Revival, and during this process, it was represented by a number of ideas and images. The "Russia phenomenon" was however more than just a prototype; it also had a real inluence on fundamental areas of sociocultural life within the Revival. The Russian university towns became centers of Bulgarian culture, enabling the rise of an intelligentsia for the Revival. A large portion of the intelligentsia's representatives from Balkan Bulgaria and Macedonia studied at Russian schools. One part of this aspect of Russian-South Slavic relations was the rise of eforts to acquire universal scientiic knowledge of the Balkan countries. These efforts were partly a natural result of the geopolitical interests of Tsarist Russia both before and after the Crimean war. As a result of all of the above, Russia, as a phenomenon, became a distinctive interpretative model for the South Slavic revival.
Stať podává základní typologii obrazů, představ a symbolických rolí, s nimiž v bulharsko-makedonském obrození vystupovaly ruská politika, osvěta a kultura. Rusko se stalo idealizovaným předobrazem svobody, a proto v průběhu národního hnutí vznikla řada jeho symbolizovaných představ. Fenomén Ruska se však nestal jen stereotypem, ale také kategorií fakticky ovlivňující základní oblasti obrozeneckého života. Ruská univerzitní města se změnila ve skutečná centra bulharské kultury, jež umožňovala vznik obrozenecké inteligence. Velká část jejích představitelů z balkánského Bulharska či Makedonie studovala právě na ruských školách. V souvislosti s touto rovinou rusko-jihoslovanských vztahů se rozvíjely také snahy o všestranné vědecké poznání balkánských zemí, jež byly předurčeny i geopolitickými zájmy carského Ruska před i po krymské válce. Fenomén Ruska a jeho kultury se tak stává svébytným interpretačním modelem samotného jihoslovanského obrození.
eng
cze
References
[1] Андрейчин, Любомир. История на новобългарския книжовен език. София: Издателство на Българската академия на науките, 1979.
[2] Ангелов, Боню Ст. Из историята на старобългарската и възрожденска литература. София: Наука и изкуство, 1977.
[3] Ангелов, Божан. История на българската литература. Часть II: Очертъ на новата литература отъ Паисия до Освобождението. София: [s.n.], 1933.
[4] Априлов, Васил. Денница ново-болгарскаго образования. Часть первая. Одесса: Въ Городской типографiи, 1841.
[5] Априлов, Васил. Дополненiе къ книгѣ Денница Ново-Болгарскаго образования. Санктпетербургъ: Въ Типографiи щаба военно-учебныхъ заведенiй, 1841.
[6] Априлов, Васил. Мисли за сегашно-то българско учение. Одесса: Въ Градска-та печатница, 1847.
[7] Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа. София: Издателство "Кралица Маб", 2001.
[8] Аретов, Николай. Изковаването за мита на Русия. Райна българска княгия. In: LiterNet, 16. 02. 2012, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish8/naretov/rusiia.htm [ke dni: 30. 11. 2014].
[9] Аретов, Николай. Образи на Русия в българската книжнина от XIX век и техния политически контекс. In: Славяните: Общество, религия, култура. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на професор дфн Панайот Карагьозов. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2012, s. 83–92.
[10] Арнаудов, Михаил. Българско възраждане. София: Печатница на Т. Т. Драгиевъ, 1942.
[11] Арнаудов, Михаил. Братя Миладинови. Живот и дейност: 1810, 1830–1868. София: Наука и изкуство, 1969.
[12] Български народни песни собрани от братья Миладиновци Димитрія и Константина. Въ Загребъ: Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861.
[13] Burian, Václav. Národnostní ideologie česká a slovenská a jihoslovanské obrození. In: Co daly naše země Evropě a lidstvu, II. díl, Praha: Evropský literární klub, 1940, s. 20–36;
[14] Цветков, Пламен. Какво загуби България на 3 март 1878 година. Две политнекоректни мнения. Dostupné elektronicky: http://www.extremecentrepoint.com/archives/2761 [ke dni: 7. 12. 2014].
[15] Čulić, Branko. Aleksandar Giljferding – Putovanje po Hercegovini, Bosni i Staroj Srbiji. Sarajevo: Veselin Masleša, 1972.
[16] Dějiny diplomacie, díl I., Praha: Státní nakladatelství politické literatury, 1961.
[17] Динековъ, Петъръ (ed.). Юрий Венелинъ: Избрани страници. София: Хемусъ, 1942.
[18] Динеков, Петър (ed.). Кирило-методиевска енциклопедия, том I (А–З). София: Издателство на Българската академия на науките, 1985.
[19] Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751–1878). София, Академично издателство "Марин Дринов", 2005.
[20] Доровский, Иван. Райко Жинзифов. Воздействие русской и украинской литературы на его творчество. Brno: Univerzita J. E. Purkyně v Brně, 1988.
[21] Драгановъ, Петр. Македонско-славянскій сборникъ съ приложеніемъ словаря. Выпускъ I. С.-Петербургъ: Типографія Е. Евдокимова, 1894.
[22] Джамбазовский, Кирил. Влияние путешествия Виктора Григоровича на сбор и изучение средневековых источников югославян. In: Достян, И. С. – Чуркина, И. В. – Карасев, А. В. (eds.). Национальное возрождение балканских народов в первой половине XIX века и Россия. Часть II. Москва: Российская академия наук, 1992, s. 147–160.
[23] Генчев, Николай. Българо-руски културни общувания през Възраждането. София: Издателство "Лик", 2002.
[24] Генчев, Николай. Българската възрожденска интелигенция. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1991.
[25] Генчев, Николай. Българското възраждане. София: "Иван Вазов", 1995.
[26] Генчев, Николай – Даскалова, Красимира (eds.). Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия. София: Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988.
[27] Германов, Стоян. Руската общественост и революционното движение в Македония и Одринско 1893–1908. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1992.
[28] Григорович, Виктор Иванович. Донесенiя В. И. Григоровича объ его путешествiи по славянскимъ землямъ. Казань: Типо- литографiя Императорскаго Университета, 1915.
[29] Григорович, Виктор. Очерк за пътешествие по Европейска Турция. София: Издателство на Българската академия на науките, 1978.
[30] Григоровичъ, В. И. Очеркъ путешествiя по европейской Турцiи. Москва [s.n.], 1877.
[31] Hroch, Miroslav. V národním zájmu. Požadavky a cíle evropských národních hnutí devatenáctého století v komparativní perspektivě. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 1999.
[32] Йосифова, Павлина. Руската книжнина в българските земи през 30-те–70-те години на XIX век. In: Училищна книжнина в България през XIX век. Пловдив: Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, Община Пловдив, Исторически музей – Пловдив, 1995, s. 93–97.
[33] Карагьозов, Панайот. Хронология и типология на славянската литературна емиграция. In: Týž. Някогашните славяни днес. София: Славика, 1997, s. 164–184.
[34] Каролевъ, Райчо М. История на Габровското училище. София: Министерство на народното просвещение, 1926.
[35] Колев, Николай. Интересът на руските учени през XIX в. към проблемите на българската народна култура. In: Историко- филологически изследвания. Велико Търново: Великотърновски университет "Кирил и Методий", 1983, s. 17–30.
[36] Конески, Блаже. Македонскиот XIX век. Јазични и книжевно-историски прилози. Скопје: Култура, 1986.
[37] Косев, Димитър (ed.). Българското възраждане и Русия, София: Българска академия на науките, 1981.
[38] Kouba, Miroslav. Cyrilometodějský kult v historické paměti bulharsko-makedonského obrození. In: Slavica Litterraria 17, 2014, 1, s. 125–147.
[39] Kouba, Miroslav. Transformacja kultury siły v siłę kultury w macedońskim odrodzeniu narodowym. Niektóre kontrowersje związane z okresem odrodzenia południowych Słowian. In: Zieliński, Bogusław (ed.). Wokół Macedonii: kultura siły – siła kultury. Poznań: Wydawnictwo Naukowe Uniwersytetu Im. Adama Mickiewicza, 2002, s. 207–220.
[40] Kudělka, Viktor. Jan Kollár a obrození Jihoslovanů. In: Slavia, 1959, roč. 28, č. 2, s. 224–242.
[41] Lappo, I. I. Rusko a osvobození balkánských Slovanů. Praha: Jan Otto, 1927.
[42] Леков, Дочо. Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1999.
[43] Леков, Дочо (ed.). Райко Жинзифов – Съчинения. София: Български писател, 1969.
[44] Леков, Дочо (ed.). Райко Жинзифов – За обща майка, за България... Стихотворения, статии, писма. София: Издателство Български писател, 1969.
[45] Macura, Vladimír. Český sen. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 1998.
[46] Налбантова, Елена. Одеса и образът на града в българската литература на ХІХ век. In: Одесская болгаристика, 2004, вып. 2. Dostupné elektronicky: LiterNet, 15. 10. 2004, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish2/enalbantova/odesa.htm [ke dni: 30. 11. 2014].
[47] Налбантова, Елена. Образът на одеския български търговец (според "Денница на новобългарското образование" от Васил Априлов). In: LiterNet, 21. 02. 2009, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish2/enalbantova/obrazyt.htm [ke dni: 30. 11. 2014].
[48] Ристовски, Блаже (ed.). Македонија и Македонците I. Македонскословенски зборник. Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 2009.
[49] Нягулов, Благовест (ed.). Васил Априлов и българската възрожденска култура, Габрово: Институт за литература при БАН, 1990.
[50] Новаковић, Стојан. Историја српске књижевности. Београд: Издание и штампа Државне штампарије, 1912.
[51] Орешковъ, Павелъ. Жинзифовъ като журналистъ. In: Македонски прегледъ, год. IV, кн. I, 1928, s. 31–90.
[52] Пеневъ, Боянъ. История на новата българска литература. София: Министерство на народното просвещение, 1930–1936.
[53] Петков, Петко Ст. Българските национални празници и българският национален идеал. Две политнекоректни мнения. Dostupné elektronicky: http://www.extremecentrepoint.com/archives/2761 [ke dni: 7. 12. 2014].
[54] Поленаковиќ, Харалампие. Страници од македонската книжевност. Cкoпje: Македонска книга, 1969.
[55] Поленаковиќ, Харалампие. Свечен собир посветен на Рајко Жинзифов одржан на 28 февруари 1977г. Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 1977.
[56] Прличев, Григор. Одбрани страници. Скопје: "Кочо Рацин", 1959.
[57] Радев, Иван. Енциклопедия на българската възрожденска литература. Велико Търново: Издателство "Абагар", 1996.
[58] Райков, Димитър. Александар Хилфердинг: Писма за историята на сърбите и българите. In: Týž. Българите и България в чуждестранната книжнина (Свидетелства за българското историческо наследство в чуждестранната книжнина от епохата на Възраждането). София: Издателство на Отечествения фронт, 1989, s. 339–356.
[59] Райков, Димитър. Димитър и Константин Миладинови. Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха. София: Партиздат, 1986.
[60] Райков, Димитър. Пътуванията на Виктор Григорович из българските земи и срещите му с Димитър Миладинов. In: Македонски преглед, 1994, год. XVII, 2, s. 83–96.
[61] Ристовски, Блаже (ed.). Македонија и руската политика на Балканот од Берлинскиот конгрес до Првата светска војна, Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 2008, s. 211–222.
[62] Ристовски, Блаже. Ѓорѓија М. Пулевски и неговите книшки "Самовила Македонска" и "Македонска песнарка". Скопје: Институт за фолклор, 1973.
[63] Ристовски, Блаже. Ѓорѓија М. Пулевски, меѓник во нашата културно-национална историја. Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
[64] Ристовски, Блаже. П. Д. Драганов. In: Македонски фолклор, год. II, бр. 3–4, 1969, s. 512.
[65] Ристовски, Блаже. Столетија на македонската свест. Скопје: Култура, 2001.
[66] Риттихъ, Александръ Федоровичъ. Славянскiй мiръ: Историко-географическое и этнографическое изслѣдованiе. Варшава: Изданiе В. М. Истомина, 1885.
[67] Rychlík, Jan. Formování "národního příběhu" jako podstaty národní ideje a národní ideologie. In: Ivanova, Alena – Tuček, Jan (eds.). Cesty k národnímu obrození: běloruský a český model. Praha: Fakulta humanitních studií, 2006, s. 29–40.
[68] Rychlík, Jan – Kouba, Miroslav. Dějiny Makedonie. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2003.
[69] Скерлић, Јован. Историја новије српске књижевности. Београд: С. Б. Цвијановић, 1912.
[70] Смольянинова, М. Г. Жинзифов в России. In. Македония – проблемы истории и культуры. Москва: Институт славяноведения, Российская академия наук, 1999, s. 100–122.
[71] Снегаровъ, Иванъ. Учредяването на Московската патриаршия (1589–1721) и Охридската архиепископия. In: Македонски прегледъ, год. XIII, кн. 1, 1942, s. 3–12.
[72] Soukup, Daniel. Stereotypy, imagologie a literární hodnoty. In: Fedrová, Daniela (ed.). Otázky českého kánonu. Sborník příspěvků z III. kongresu světové literárněvědné bohemistiky (sv. 1). Praha: ÚČL AV ČR, 2006, s. 622–630.
[73] Срезневский, И. И. Древная чешская пѣснiя о судь Любуш, в переводомь на болгарское наречiе, 17, 1853 г.
[74] Срезневский, И. И. Вступательная лекция в курсе истории и литературы славянских нарѣчiя (чит. 16 октомври 1842 г.), Извлечение из журнала Министерства народного просвещения, С. Петербург, май 1893 г.
[75] Шумада, Наталия С. Българските фолклористи от първата половина на ХІХ век в Одеса. In: Български фолклор, 2011, 3–4, s. 25–34.
[76] Tarle, Jevgenij Viktorovič. Krymská válka. Praha: Naše vojsko, 1951.
[77] Теодоров-Балан, Александър. Миладиновските песни и Щросмайер. In: Периодическо списание, кн. XVI, 1885, s. 82–97.
[78] Todorova, Maria. Imagining the Balkans. Oxford: Oxford University Press, 2009.
[79] Тодорова, Марија. Замислувајќи го Балканот. Скопје: Магор, 2001.
[80] Тодоровски, Гане. Допири. Скопје: Издавачка куќа "Штрк", 2000.
[81] Тодоровски, Гане. Страници за едно македонофилство. Скопје: Штрк, 1994.
[82] Тодоровски, Гане. Зошто Лев Толстој не сакаше да го крене својот глас во заштита на Македонија? In: Млад борец, 1953, год. VIII, број 21, 26. јули 1953, s. 8.
[83] Тотев, Петко (ed.). Васил Априлов – Съчинения. София: Български писател, 1968.
[84] Treptow, Kurt W. (ed.). Dějiny Rumunska, Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2000.
[85] Трифонов, Юрдан. Историческо обяснение на вярата в "дяда Ивана" (Русия) у българския народ. In: LiterNet, 07. 08. 2006, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/istorichesko.htm [ke dni: 7. 12. 2014].
[86] Turgeněv, I. S. Spisy Ivana Sergejeviče Turgeněva, sv. 10. Praha: Odeon, 1974.
[87] Тушевски, Ванчо. Русија во поезија на македонските писатели од втората половина на ХIХ век. In: Современост, 1994, бр. 7–8, s. 164–169.
[88] Тушевски, Ванчо. Словенството, словенофилството и словенската заемност кај македонските преродбенски писатели. In: Видоески, Божидар – Иванова, Олга (eds.). Реферати на македонските слависти за XI меѓународен славистички конгрес во Братислава, Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 1993, s. 177–183.
[89] Унджиева, Цвета (ed.). Български автори в руския периодичен печат 1854–1864: Статии, дописки, очерци, бележки. София: Българаска академия на науките, 1982.
[90] Унджиева, Цвета – Леков, Дочо – Конев, Илия (eds.). Райко Жинзифов – Публицистика, том I–II. София: Издателство на Българската академия на науките, 1979.
[91] Вачкова, Кина. Иконна книга за българския език. In: Български език и литература, 2003, кн. 3, s. 66–70.
[92] Велчев, Велко. Въздействието на руската класическа литература за формиране и развитие на българската литература през XIX век. София: Българска академия на науките, 1958.
[93] Венелин, Юрий. Древнiе и нынѣшнiе болгаре въ политическомъ, народописномъ, историческомъ и религиозномъ отношенiи къ россiянамъ. Москва: [s.n.], 1829–1841, dostupné elektronicky: http://www.wwww4.com/read_book/drevnie_i_nyneshnie_bolgare_v_politicheskom_narodopisnom_istoricheskom_i_religioznom_ih_otnoshenii_k_rossiyanam_2468910.pdf [ke dni: 30. 11. 2014].
[94] Венелин, Юрий. Граматика на днешното българско наречие. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2002.
[95] Венедиктов, Г. К. (ed.). Юрий Венелин – Грамматика нынешнего болгарского наречия (1834). Москва: Институт славяноведения и балканистики РАН, 1997.
[96] Викторов, А. Е. Собрание рукописей В. И. Григоровича. Москва: Тип. Лаврова, 1879.
[97] Војводић, Михајло. Српско-руски односи од почетка XVIII до краја XX века. Београд: Српска академија наука и уметности, 2011.
[2] Ангелов, Боню Ст. Из историята на старобългарската и възрожденска литература. София: Наука и изкуство, 1977.
[3] Ангелов, Божан. История на българската литература. Часть II: Очертъ на новата литература отъ Паисия до Освобождението. София: [s.n.], 1933.
[4] Априлов, Васил. Денница ново-болгарскаго образования. Часть первая. Одесса: Въ Городской типографiи, 1841.
[5] Априлов, Васил. Дополненiе къ книгѣ Денница Ново-Болгарскаго образования. Санктпетербургъ: Въ Типографiи щаба военно-учебныхъ заведенiй, 1841.
[6] Априлов, Васил. Мисли за сегашно-то българско учение. Одесса: Въ Градска-та печатница, 1847.
[7] Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа. София: Издателство "Кралица Маб", 2001.
[8] Аретов, Николай. Изковаването за мита на Русия. Райна българска княгия. In: LiterNet, 16. 02. 2012, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish8/naretov/rusiia.htm [ke dni: 30. 11. 2014].
[9] Аретов, Николай. Образи на Русия в българската книжнина от XIX век и техния политически контекс. In: Славяните: Общество, религия, култура. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на професор дфн Панайот Карагьозов. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2012, s. 83–92.
[10] Арнаудов, Михаил. Българско възраждане. София: Печатница на Т. Т. Драгиевъ, 1942.
[11] Арнаудов, Михаил. Братя Миладинови. Живот и дейност: 1810, 1830–1868. София: Наука и изкуство, 1969.
[12] Български народни песни собрани от братья Миладиновци Димитрія и Константина. Въ Загребъ: Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861.
[13] Burian, Václav. Národnostní ideologie česká a slovenská a jihoslovanské obrození. In: Co daly naše země Evropě a lidstvu, II. díl, Praha: Evropský literární klub, 1940, s. 20–36;
[14] Цветков, Пламен. Какво загуби България на 3 март 1878 година. Две политнекоректни мнения. Dostupné elektronicky: http://www.extremecentrepoint.com/archives/2761 [ke dni: 7. 12. 2014].
[15] Čulić, Branko. Aleksandar Giljferding – Putovanje po Hercegovini, Bosni i Staroj Srbiji. Sarajevo: Veselin Masleša, 1972.
[16] Dějiny diplomacie, díl I., Praha: Státní nakladatelství politické literatury, 1961.
[17] Динековъ, Петъръ (ed.). Юрий Венелинъ: Избрани страници. София: Хемусъ, 1942.
[18] Динеков, Петър (ed.). Кирило-методиевска енциклопедия, том I (А–З). София: Издателство на Българската академия на науките, 1985.
[19] Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751–1878). София, Академично издателство "Марин Дринов", 2005.
[20] Доровский, Иван. Райко Жинзифов. Воздействие русской и украинской литературы на его творчество. Brno: Univerzita J. E. Purkyně v Brně, 1988.
[21] Драгановъ, Петр. Македонско-славянскій сборникъ съ приложеніемъ словаря. Выпускъ I. С.-Петербургъ: Типографія Е. Евдокимова, 1894.
[22] Джамбазовский, Кирил. Влияние путешествия Виктора Григоровича на сбор и изучение средневековых источников югославян. In: Достян, И. С. – Чуркина, И. В. – Карасев, А. В. (eds.). Национальное возрождение балканских народов в первой половине XIX века и Россия. Часть II. Москва: Российская академия наук, 1992, s. 147–160.
[23] Генчев, Николай. Българо-руски културни общувания през Възраждането. София: Издателство "Лик", 2002.
[24] Генчев, Николай. Българската възрожденска интелигенция. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1991.
[25] Генчев, Николай. Българското възраждане. София: "Иван Вазов", 1995.
[26] Генчев, Николай – Даскалова, Красимира (eds.). Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия. София: Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988.
[27] Германов, Стоян. Руската общественост и революционното движение в Македония и Одринско 1893–1908. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1992.
[28] Григорович, Виктор Иванович. Донесенiя В. И. Григоровича объ его путешествiи по славянскимъ землямъ. Казань: Типо- литографiя Императорскаго Университета, 1915.
[29] Григорович, Виктор. Очерк за пътешествие по Европейска Турция. София: Издателство на Българската академия на науките, 1978.
[30] Григоровичъ, В. И. Очеркъ путешествiя по европейской Турцiи. Москва [s.n.], 1877.
[31] Hroch, Miroslav. V národním zájmu. Požadavky a cíle evropských národních hnutí devatenáctého století v komparativní perspektivě. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 1999.
[32] Йосифова, Павлина. Руската книжнина в българските земи през 30-те–70-те години на XIX век. In: Училищна книжнина в България през XIX век. Пловдив: Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, Община Пловдив, Исторически музей – Пловдив, 1995, s. 93–97.
[33] Карагьозов, Панайот. Хронология и типология на славянската литературна емиграция. In: Týž. Някогашните славяни днес. София: Славика, 1997, s. 164–184.
[34] Каролевъ, Райчо М. История на Габровското училище. София: Министерство на народното просвещение, 1926.
[35] Колев, Николай. Интересът на руските учени през XIX в. към проблемите на българската народна култура. In: Историко- филологически изследвания. Велико Търново: Великотърновски университет "Кирил и Методий", 1983, s. 17–30.
[36] Конески, Блаже. Македонскиот XIX век. Јазични и книжевно-историски прилози. Скопје: Култура, 1986.
[37] Косев, Димитър (ed.). Българското възраждане и Русия, София: Българска академия на науките, 1981.
[38] Kouba, Miroslav. Cyrilometodějský kult v historické paměti bulharsko-makedonského obrození. In: Slavica Litterraria 17, 2014, 1, s. 125–147.
[39] Kouba, Miroslav. Transformacja kultury siły v siłę kultury w macedońskim odrodzeniu narodowym. Niektóre kontrowersje związane z okresem odrodzenia południowych Słowian. In: Zieliński, Bogusław (ed.). Wokół Macedonii: kultura siły – siła kultury. Poznań: Wydawnictwo Naukowe Uniwersytetu Im. Adama Mickiewicza, 2002, s. 207–220.
[40] Kudělka, Viktor. Jan Kollár a obrození Jihoslovanů. In: Slavia, 1959, roč. 28, č. 2, s. 224–242.
[41] Lappo, I. I. Rusko a osvobození balkánských Slovanů. Praha: Jan Otto, 1927.
[42] Леков, Дочо. Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1999.
[43] Леков, Дочо (ed.). Райко Жинзифов – Съчинения. София: Български писател, 1969.
[44] Леков, Дочо (ed.). Райко Жинзифов – За обща майка, за България... Стихотворения, статии, писма. София: Издателство Български писател, 1969.
[45] Macura, Vladimír. Český sen. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 1998.
[46] Налбантова, Елена. Одеса и образът на града в българската литература на ХІХ век. In: Одесская болгаристика, 2004, вып. 2. Dostupné elektronicky: LiterNet, 15. 10. 2004, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish2/enalbantova/odesa.htm [ke dni: 30. 11. 2014].
[47] Налбантова, Елена. Образът на одеския български търговец (според "Денница на новобългарското образование" от Васил Априлов). In: LiterNet, 21. 02. 2009, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish2/enalbantova/obrazyt.htm [ke dni: 30. 11. 2014].
[48] Ристовски, Блаже (ed.). Македонија и Македонците I. Македонскословенски зборник. Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 2009.
[49] Нягулов, Благовест (ed.). Васил Априлов и българската възрожденска култура, Габрово: Институт за литература при БАН, 1990.
[50] Новаковић, Стојан. Историја српске књижевности. Београд: Издание и штампа Државне штампарије, 1912.
[51] Орешковъ, Павелъ. Жинзифовъ като журналистъ. In: Македонски прегледъ, год. IV, кн. I, 1928, s. 31–90.
[52] Пеневъ, Боянъ. История на новата българска литература. София: Министерство на народното просвещение, 1930–1936.
[53] Петков, Петко Ст. Българските национални празници и българският национален идеал. Две политнекоректни мнения. Dostupné elektronicky: http://www.extremecentrepoint.com/archives/2761 [ke dni: 7. 12. 2014].
[54] Поленаковиќ, Харалампие. Страници од македонската книжевност. Cкoпje: Македонска книга, 1969.
[55] Поленаковиќ, Харалампие. Свечен собир посветен на Рајко Жинзифов одржан на 28 февруари 1977г. Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 1977.
[56] Прличев, Григор. Одбрани страници. Скопје: "Кочо Рацин", 1959.
[57] Радев, Иван. Енциклопедия на българската възрожденска литература. Велико Търново: Издателство "Абагар", 1996.
[58] Райков, Димитър. Александар Хилфердинг: Писма за историята на сърбите и българите. In: Týž. Българите и България в чуждестранната книжнина (Свидетелства за българското историческо наследство в чуждестранната книжнина от епохата на Възраждането). София: Издателство на Отечествения фронт, 1989, s. 339–356.
[59] Райков, Димитър. Димитър и Константин Миладинови. Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха. София: Партиздат, 1986.
[60] Райков, Димитър. Пътуванията на Виктор Григорович из българските земи и срещите му с Димитър Миладинов. In: Македонски преглед, 1994, год. XVII, 2, s. 83–96.
[61] Ристовски, Блаже (ed.). Македонија и руската политика на Балканот од Берлинскиот конгрес до Првата светска војна, Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 2008, s. 211–222.
[62] Ристовски, Блаже. Ѓорѓија М. Пулевски и неговите книшки "Самовила Македонска" и "Македонска песнарка". Скопје: Институт за фолклор, 1973.
[63] Ристовски, Блаже. Ѓорѓија М. Пулевски, меѓник во нашата културно-национална историја. Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
[64] Ристовски, Блаже. П. Д. Драганов. In: Македонски фолклор, год. II, бр. 3–4, 1969, s. 512.
[65] Ристовски, Блаже. Столетија на македонската свест. Скопје: Култура, 2001.
[66] Риттихъ, Александръ Федоровичъ. Славянскiй мiръ: Историко-географическое и этнографическое изслѣдованiе. Варшава: Изданiе В. М. Истомина, 1885.
[67] Rychlík, Jan. Formování "národního příběhu" jako podstaty národní ideje a národní ideologie. In: Ivanova, Alena – Tuček, Jan (eds.). Cesty k národnímu obrození: běloruský a český model. Praha: Fakulta humanitních studií, 2006, s. 29–40.
[68] Rychlík, Jan – Kouba, Miroslav. Dějiny Makedonie. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2003.
[69] Скерлић, Јован. Историја новије српске књижевности. Београд: С. Б. Цвијановић, 1912.
[70] Смольянинова, М. Г. Жинзифов в России. In. Македония – проблемы истории и культуры. Москва: Институт славяноведения, Российская академия наук, 1999, s. 100–122.
[71] Снегаровъ, Иванъ. Учредяването на Московската патриаршия (1589–1721) и Охридската архиепископия. In: Македонски прегледъ, год. XIII, кн. 1, 1942, s. 3–12.
[72] Soukup, Daniel. Stereotypy, imagologie a literární hodnoty. In: Fedrová, Daniela (ed.). Otázky českého kánonu. Sborník příspěvků z III. kongresu světové literárněvědné bohemistiky (sv. 1). Praha: ÚČL AV ČR, 2006, s. 622–630.
[73] Срезневский, И. И. Древная чешская пѣснiя о судь Любуш, в переводомь на болгарское наречiе, 17, 1853 г.
[74] Срезневский, И. И. Вступательная лекция в курсе истории и литературы славянских нарѣчiя (чит. 16 октомври 1842 г.), Извлечение из журнала Министерства народного просвещения, С. Петербург, май 1893 г.
[75] Шумада, Наталия С. Българските фолклористи от първата половина на ХІХ век в Одеса. In: Български фолклор, 2011, 3–4, s. 25–34.
[76] Tarle, Jevgenij Viktorovič. Krymská válka. Praha: Naše vojsko, 1951.
[77] Теодоров-Балан, Александър. Миладиновските песни и Щросмайер. In: Периодическо списание, кн. XVI, 1885, s. 82–97.
[78] Todorova, Maria. Imagining the Balkans. Oxford: Oxford University Press, 2009.
[79] Тодорова, Марија. Замислувајќи го Балканот. Скопје: Магор, 2001.
[80] Тодоровски, Гане. Допири. Скопје: Издавачка куќа "Штрк", 2000.
[81] Тодоровски, Гане. Страници за едно македонофилство. Скопје: Штрк, 1994.
[82] Тодоровски, Гане. Зошто Лев Толстој не сакаше да го крене својот глас во заштита на Македонија? In: Млад борец, 1953, год. VIII, број 21, 26. јули 1953, s. 8.
[83] Тотев, Петко (ed.). Васил Априлов – Съчинения. София: Български писател, 1968.
[84] Treptow, Kurt W. (ed.). Dějiny Rumunska, Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2000.
[85] Трифонов, Юрдан. Историческо обяснение на вярата в "дяда Ивана" (Русия) у българския народ. In: LiterNet, 07. 08. 2006, internetový odkaz: http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/istorichesko.htm [ke dni: 7. 12. 2014].
[86] Turgeněv, I. S. Spisy Ivana Sergejeviče Turgeněva, sv. 10. Praha: Odeon, 1974.
[87] Тушевски, Ванчо. Русија во поезија на македонските писатели од втората половина на ХIХ век. In: Современост, 1994, бр. 7–8, s. 164–169.
[88] Тушевски, Ванчо. Словенството, словенофилството и словенската заемност кај македонските преродбенски писатели. In: Видоески, Божидар – Иванова, Олга (eds.). Реферати на македонските слависти за XI меѓународен славистички конгрес во Братислава, Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 1993, s. 177–183.
[89] Унджиева, Цвета (ed.). Български автори в руския периодичен печат 1854–1864: Статии, дописки, очерци, бележки. София: Българаска академия на науките, 1982.
[90] Унджиева, Цвета – Леков, Дочо – Конев, Илия (eds.). Райко Жинзифов – Публицистика, том I–II. София: Издателство на Българската академия на науките, 1979.
[91] Вачкова, Кина. Иконна книга за българския език. In: Български език и литература, 2003, кн. 3, s. 66–70.
[92] Велчев, Велко. Въздействието на руската класическа литература за формиране и развитие на българската литература през XIX век. София: Българска академия на науките, 1958.
[93] Венелин, Юрий. Древнiе и нынѣшнiе болгаре въ политическомъ, народописномъ, историческомъ и религиозномъ отношенiи къ россiянамъ. Москва: [s.n.], 1829–1841, dostupné elektronicky: http://www.wwww4.com/read_book/drevnie_i_nyneshnie_bolgare_v_politicheskom_narodopisnom_istoricheskom_i_religioznom_ih_otnoshenii_k_rossiyanam_2468910.pdf [ke dni: 30. 11. 2014].
[94] Венелин, Юрий. Граматика на днешното българско наречие. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2002.
[95] Венедиктов, Г. К. (ed.). Юрий Венелин – Грамматика нынешнего болгарского наречия (1834). Москва: Институт славяноведения и балканистики РАН, 1997.
[96] Викторов, А. Е. Собрание рукописей В. И. Григоровича. Москва: Тип. Лаврова, 1879.
[97] Војводић, Михајло. Српско-руски односи од почетка XVIII до краја XX века. Београд: Српска академија наука и уметности, 2011.