За образните сравнения и мястото им в лингвистичната наука (факти на езика и/или факти на речта)

В образните сравнения човекът разкрива светоусещането си, което неминуемо е продукт на собствената му ценностна йерархия, съдържаща елементи както на собствената му личностна перцепция на действителността, така и на обществения узус, на който е подчинено поведението му като социален субект. В изследването на тези компаративни структури се забелязва загуба на устойчивост (и появата на все по-нови сравнения) и липса на необходимата идиоматичност, т.е. лексикалното значението на цялостния израз да не е сбор от семантиките на изграждащите го компоненти. Това (както и някои други лингвистични факти) са съществени аргументи в подкрепа на съждението, че образните сравнения не типичен обект на фразеологията и трябва да се разглеждат в параметрите на когнитивната лингвистика.

A person reveals his or her conception of the world, which is definitely a product of the hierarchy of values and it consists of elements both of his or her own personable perception of reality, and of the society real speech, related to his or her behavior as a social subject. The research under these comparative structures shows loss of sustainability (and appearance of new comparisons), as well as lack of the needed idiomatic character, i.e. the lexical meaning of the phrase is not a sum of the semantic meanings of its components. This fact (and also some other linguistic facts) are essential arguments, which support the thesis, that the comparisons are not typical object of phraseology and have to be examined in the parameters of the cognitive linguistics.