Българското бъдеще време от гледна точка на натуралната морфология

Натуралната морфология е една разработена част от Натуралната езикова теория. Тя възниква в края на 70-те години на миналия век и се свързва с имената на Дреслер, Майерталер, Панагл и Вурцел. Тази лингвистична теория предлага идеална теоретична рамка за анализиране на промените в езиците в рамките на тяхната система. Документираната история на българския език е на повече от хиляда години и също е добре проучена. Комбинацията от натуралната морфология и резултатите от българската историческа лингвистика изглежда продуктивна при проверка на споменатата част от натуралната езикова теория и също така дава възможност да се наблюдават нови съответствия, свързани с историческите промени в българския език. Настоящото изследване има за цел да направи кратък преглед на това, как работят принципите на тази теория при историческата промяна на българското бъдеще време.

Natural morphology is an elaborated part of natural language theory. Natural morphology, which arose in the late 1970s, is associated with the names of Dressler, Mayerthaler, Panagl and Wurzel. This linguistic theory offers an ideal theoretical frame to analyse the changes of languages within their system. The documented history of the Bulgarian language is now more than a thousand years old and it is also well investigated. The combination of Natural Morphology and the results from the Bulgarian Historical Linguistics seems to be productive in testing the mentioned part of the Natural Language Theory and also offers a chance to observe new correspondences concerning the historical changes in Bulgarian language. This study aims to give a brief review about how principles work in the historical change of the Bulgarian future tense.